НОВА ЗЕЛАНДИЯ - Част 2 - през "Средната Земя" към Куинстаун

Денят започна рано, с бързо кафе и много мъгла. Всички бяхме толкова изморени, че никой не се оплакваше от часовата разлика, която беше цели 19 часа с Лос Анджелис. За Мая бяха по-малко, а изчисляването на „Колко е часа в България, Лондон или в САЩ” се оказа добро занимание през целият път за всички ни. Потеглихме около седем сутринта. Чак сега успяхме да видим заобикалящият ни пейзаж в малко по-ясен вид. Все още имаше мъгла, но слънцето се опитваше да се промъкне през сивите облаци и на няколко пъти сътвори наситена с багри дъга открояваща се с контрастните си цветове върху зеленината наоколо.











Определено надеждата за слънце и синьо небе взе да расте пропорционално на изминатият път. Очакваха ни близо 540 километра до Куинстаун. Пътищата на острова са предимно едно лентови, но добре поддържани. Както в почти всяка една бивша английска колония движението е от лявата страна и се свиква доста бързо, макар, че Павката който бе шофьор за цялото пътуване, се опита на няколко пъти да кара в насрещното. В Непал бях посвикнал с лявото движение, но приликите свършват до тук. Нова Зеландия, като една цивилизована страна има маркировка, знаци и най вече правила. Трафик и задръствания също липсват. На южният остров, къде се намирахме живеят едва един милион души от които почти една трета са съсредоточени в най-големия град Крайсчърч. Всичко това комбинирано със впечатляващата природа те откъсва изцяло от ритъма на забързаният град и напомня за спокойният селски живот, който помнех от дете. Пейзажите се меняха със всеки изминал километър от зелени тучни ливади до пожълтели есенни гори, през леденостудени езера до заснежени алпийски масиви.





Тучните ливади бяха обсипани с овчици, които си пасяха на воля съвсем органично. Скоро облаците се разредиха и откриха заснежените върхове на Южните Алпи. Всички се надявахме да зърнем за миг поне първенеца на Нова Зеландия – Моунт Кук със своите 3754 метра, но той бе потънал в облаци и се криеше някъде зад хоризонта.







Късно вечерта пристигнахме в Куинстаун. Градчето е сравнително малко, стратегически разположено на езерото Уакатипу. Слави се като популярна туристическа дестинация заради близостта си до ски курорти, езера, както и до прекрасните Южни Алпи, където са снимани доста от сцените на Властелина на Пръстените. Вечерта бе изненадващо студена, но успяхме да се сгреем с новозеландско вино и отново да унищожим няколко порции агнешки деликатеси!

Първите няколко дни от престой на ново място са странен преход в който се опитваш да възприемеш мисълта, че си наистина си точно там и да привикнеш със всичко около теб. Тук това не беше трудно, като изключим обратното движение и странният местен акцент. Хората са ужасно вежливи и любезни, и ако в Америка всеки се опитва да бъде такъв просто от куртоазия или заради приетия етикет, тук всички го правеха от сърце, усмивка и с искрени намерения. На няколко пъти дори и без да търсим помощ хора идваха и искаха да ни помогнат, виждайки ни например объркани с карта в ръка.

Куинстаун бе спокоен и почти празен. Това се дължеше може би на факта, че първо бе неделя и второ Април е преход между двата активни сезона летния и зимния. Баровете обаче се пълнеха и то най-вече заради мачовете по ръгби. В Европа на такива места очакваш да показват футбол, в Америка - Американски футбол, но тук най-популярният спорт е ръгбито. През Септември Нова Зеландия е домакин на Световното първенство и дори при попълване на митническата декларация при влизане в страната е добавена специална графа „Цел на посещение” – „Световната купа по ръгби”.



Хостелът в който бяхме отседнали, имаше хубава гледка към езерото и бе на минути пеш от центъра на градчето. Хостелите са обикновено един от най-евтините варианти за спане особено в по-цивилизованите страни. Обикновено делиш спалня с няколко души, баните и тоалетните са общи, но за сметка на това можеш да срещнеш доста интересни хора с различни истории, идеи за живота, вселената и всичко останало.





Следващата сутрин бе доста студена. Сняг бе покрил заобикалящите езерото хълмове почти до самото им подножие. Павката трябваше да закара колата до паркинга на края на предстоящият ни 3 дневен планински преход, който трябваше да започне ден по-късно. След приятна закуска на брега на езерото аз и девойките се качихме на един от хълмовете край града, от където се разкриват внушителни гледки към езерото и планините. Снегът се бе поразтопил, но като цяло температурите бяха ниски дори и за сезона.





Куинстаун предлага всичко за туриста, от малки приятни закусвални, ресторанти предлагащи многонационална кухня, претъпкани барове, до магазини за туристическа екипировка, сувенири и какво ли още не. Повечето магазини привършват работно си време към 6 следобед. Единствено тези предлагащи стоки с неясно китайско качество и обслужвани от азиатци работеха до късно през нощта и държаха улиците будни. Азиатците бяха с осезаемо присъствие почти на всички туристически места където минахме.