Пътят, живота и всичко останало

Един филм понякога може да те накара да се усмихнеш, да заплачеш или просто да се замислиш. Филмът „Пътят” (The Way ) успява и в трите посоки. Поразяващо прости и силни са думите на Даниел – “Човек не избира животът си татко, той го живее!”. Даниел е млад авантюрист намиращ своята гибел във френските Пиринеи опитвайки се да премине „Camino de Santiago” – 800 километров преход събиращ от стотици години пилигрими от целият свят, всеки със своите причини, цели и мотиви да извърви много дневният път до катедралата Сейнт Джеймс в Сантяго де Компостела в Галисия Испания.

„Повечето хора не могат да си позволят лукса да оставят всичко зад себе си” казва Том, бащата на Даниел, който отивайки да прибере тялото синът си, сам решава да завърши започнатото от сина му и да извърви „El Camino”.

Животът е път и колкото повече извървиш, толкова повече виждаш, откриваш и разбираш. Пътят понякога е прав, широк и равен, понякога хълмист, тесен и разбит. Понякога си мислим, че нямаме избор и за да стигнем от началната до крайната точка, както в пространството, така и в живота просто хващаме пътя, който или други са предначертали или построили, но понякога трябва да изберем този по който да открием и намерим себе си. Понякога трябва да кривнеш в страни от добре отъпканите пътеки, да се огледаш около себе си, да почувстваш всеки полъх на вятъра, всеки лъч на слънцето и да се насладиш на всичко което те заобикаля, да събереш смелостта да излезеш от собствените си обувки и да погледнеш света с други очи, да срещнеш хора които като теб търсят нещо повече от сивото си ежедневие и някъде по пътя се надяват да намерят онова което им липсва – свободата да са бъдат това което са.

Пътят на Том не е лесен, воля и инат са нужни да преодолее несгодите, лишенията и пречките, но силата на идеята, помощта на другите около него, които трябва да допусне до себе си след личната трагедия го водят напред.

Филмът свършва а в мен остават и смях и сълзи и мисъли. И си мисля колко ли струва да тръгнем на там на където искаме, да изживеем пълноценно безценният дар наречен живот и да извървим „Пътят”...