ЗАБРАВЕНАТА КАЛИФОРНИЯ - Призрачният град - Боди

Тези които си спомнят времето преди умните телефони и интернета, когато прозорецът към света бе пречупен предимно през призмата на родната културна критика и филтрираната от „любимата” ни партия селекция на двата канала на Българската Национална телевизия, си спомнят предполагам малките срещи с онзи далечен див запад пълен с каубои, шерифи, задимени бардаци и много свистящи куршуми, най-често представен през погледа някой италиански режисьор в стил Спагети Уестърн. Музиката на Енио Муриконе и желязната физиономия на Клинт Ийстуд рисуваха един друг съвсем далечен свят от времето когато из България джамиите са били повече от църквите, а западния свят е жънел плодовете на индустриалната си революция. В тези славни години на светло бъдеще и още в невръстна възраст на дали съм си и представял , че този далечен “див” западен свят един ден ще стане мой втори дом и ще мога да се докосна до загадъчността и мистерията му.

Калифорния има сравнително кратка модерна история, сравнена дори с повечето свои събратя от източния американски бряг. Само за 160 години щата е преминал през бърза метаморфоза от испано-мексикански колорит през меката на златотърсачите до титлата пета икономика в света (поне по официална статистика отпреди няколко години). И макар, че осем от всеки десет туристи посещаващи щата идват тук заради мръсният претъпкан Холивуд булевард и не по-приятния Дисниленд, родината на президента Никсън и мащехата на бившият австро-американски терминатор-губернатор предлага много повече от това, най-вече под формата на уникално съчетание на природни феномени и интригуваща история. А историята на всяка една територия е винаги добро начало за вникване в сложните й гео-политическите и социални течения оформили същността й. Тук едно събитие е сложило най-тежкият си исторически отпечатък, а именно късмета на Джеймс Маршал да открие златни залежи в района на Сакраменто през не толкова далечната 1848 година. Вестта набързо обикаля света и стотици хиляди търсачи на богатство и силни усещания поемат към обетованата земя, исторически получила званието си - The Last Frontier. От запад кораби стоварват разнообразен и колоритен букет от националности, омесвайки, южно-американци, австралийци и азиатци, а повечето американо-англо-саксонски заселници прииждат от изток по многодневния, така наречен Калифорнийски път разрязващ от изток масивите на Роки Маунтън и Сиера Невада.

И след тази кратка историческа прелюдия, връщам действието в наши дни, където необходимостта от ден почивка по време на ски и нестихващият ми интерес към нещо ново (макар и доста старо) ме доведоха до призрачният град Боди (Bodie). Призраци тук няма (поне по официални данни), но името му съвсем не е далеч от това което откриват очите ти още в първите мигове.

Градът (или поне това което е останало от него) е един от многото такива, получили възход и падение поради една и съща причина – Златната треска. Стотината оцелели сгради са като магнит за погледите и въображенията, загатвайки за някога проспериращия град. Пределите му приютявали преди век и половина почти 10 000 души, нареждайки го (по непотвърдени данни), в класацияата един от петте най-големи града в рамките на тогавашния щат. Зад всеки прозорец или завеса се крие късче историята от съдбата и живота на онези дръзнали да дойдат тук да търсят щастие и богатство. Методистката църква (една от няколкото извисяващи купола си над всичко останало) е отворила врати сякаш чакаща пастора и своите божи поклонници търсещи прошка за греховете си. Замърсените прозорци на един от многото салони-барове, събирали в онези дни същите тези грешници, жаждата и парите им, задържа погледа в бара, с празните бутилки, прекарва го през билярдната маса покрита с дебел слой прах, чак до пианото някога озвучавало този социален бардак. Зад следващият прозорец те чака цяла класна стая с чинове обсипани с тетрадки, рафтове с книги и дори глобус от който е останало само скелета му. Усещаш, как сякаш до преди минути даскала е раздавал знания на малките бъдещи златотърсачи, навярно разказвайки им за подвизите на първо-заселниците и техния дълъг път до този пустинен свят. Измежду оцелелите сгради са пръснати десетки атрибути от бита на някогашното население сега единствено свидетели на любопитните туристи и капризите на времето. От тревата те гледат метални бутала, части от турбини, колела от стари автомобили и дори стара бензинова колонка.

Картината е меко казано сюрреалистична. Чувстваш се сякаш всред декорите на един от онези каубойски филми, където всеки момент ще профучи някой ездач със свистящи покрай него куршуми. Естествено времето и природата са оставили безспорният си отпечатък и въпреки усилията на щата и фондацията Боди много от оцелелите от пожари сгради изживяват последните си мигове. Градът се намира на броени километри от границата с щата Невада и е разположен всред голи хълмове в подножието на масивите Сиера Невада на около 2600 метра над морското равнище. Разцветът му започва преди около 150 години, като само 20 години по-късно е едно от най-апетитните средища на златотърсачите с повече от 34 милиона долара годишен оборот. Преди век обаче изчерпаните ресурси и новоткрити залежи в други райони карат голяма част от населението да напусне и въпреки, че някои от мините продължават да функционират почти до втората световна война, градът поема по пътя на полузабравата и разрухата до началото на шестдесетте години, когато е обявен за Национален исторически обект.

Днес Боди e най-запазеният призрачен град в Калифорния и събира над 200 000 посетители годишно, в които се включих и аз, докосвайки се до едно недалечно минало, което бавно и прогресивно изчезва.