петък, януари 28, 2011

МИГ ОТ БЕЗВРЕМИЕТО

Среща с Володя Сорокин – пътешественик и гражданин на света

„ Мамо ...искам кон!”, ....”Защо Володя?” - За да обиколя света!”


„Седях зад тъжния прозорец и гледах сиви лица, загърнати във дебели безцветни шуби да пресичат улицата запътени към поредният си сив работен ден и се питах „ Искам ли да бъда като тях....?” Така започва Владимир (Володя) Сорокин своя разказ за детските си години в родният си град Куйбишев (днешна Самара) в Русия опитвайки се да отговори с прости думи на въпросът ни – „Защо?”. Поглажда побелялата си брада и коса които не са виждали бръснач и ножица от 4 месеца, усмихва се приятелски и отпива чаша вино. Сините очи са честни и откровени. Радва се на кратката топлота която можем да му предложим. Та нали и ние сме имигранти, биейки се в гърдите, че сме граждани на света, уж знаейки какво е да си далеч от всичко близко и родно, но накрая разбираме, че просто сме закотвени на далечно място и ни липсва нещо много силно....свободата да сме самите себе си.



„Нямам кола, нямам къща и вила, но имам целият свят!” 16 години, 60 000 километра и 64 страни са изградили простата философия на Володя – да се наслаждава на всеки миг без часовник и без календар. Отдавна не се радва на материалните неща и макар да му липсва малко топлината на любимите му жена и дъщеря, движещата сила да бъдеш сам господар на времето и пространството го тласка напред към далечното и непознатото.
Володя е тук в Лос Анджелес на път за Аляска. Пътуването му е започнало преди 4 месеца и половина в столицата Уошингтън ДиСи. Изминава по 100-на километра на ден с минимален бюджет и с голяма усмивка – „Всеки ден съм като на война! Колите прелитат покрай мен като снаряди, а малките камъчета, стъкла и други отломки по пътя са като куршуми, но господ е с мен!” Всеки ден започва със молитва – Псалом 90, овесена каша и чай. „ Това което ме радва най-много е да виждам как всеки ден изгрява слънцето, да слушам природата, да наблюдавам като малките деца онези неща които ние възрастните не забелязваме.” Видео Камера, фотоапарат, диктофон и бележник са неразделна част от 40 килограмовия багаж окачен по колелото марка „ДРАГ”. „ Всичките ми велосипеди са били български.... Първото (още го пази) с което стигнах до Австралия беше БАЛКАН, но със френски скорости и елементи. Това което беше френско се въртеше, а това което беше българско не!”-шегува се Володя. Първата видео камера - Панасоник е била предоставена от Атлантическият клуб от самият Соломон Паси. Володя има 16 филма и е издал 2 книги, но в България трудно намира реализация на своето творчество. Сега търси шансa си в Америка. Има зелена карта и иска да стане гражданин и на тази държава и то точно в Аляска, територия някога притежавана от Русия. „Искам да направим шоу със Сара Пелин”, казва закачливо пътешественика. След два дни има среща с оператори от Дискавъри Ченъл, които са го спрели случайно на улицата в Лос Анджелис. Дано има късмет с Холивудската си мечта, защото го заслужава. Володя има две висши образования, работил е като режисьор в България и разбира занаята. „ Исках да стана режисьор и в Америка, но разни други като Спилсбърг и Камерон малко ме бяха изпреварили, а не знам добре и езика”. Жена му е българка- Лили, срещат се в Русия. Преди 4 месеца е станал дядо. Иска да се върне поне за малко при тях да поглези внука, но мечтата му е да обикаля Средиземно Море с малка яхта или да продължи около света с мотор. Володя е на 58 години, но е сигурен, че ще живее поне до 90 и не иска да губи никакво време. „Искам да живея сега!” В България купува първият си велосипед когато е бил на 28 години и започва своите пътешествия, като обикаля България по случай 1300 години от създаването й, изминавайки 1300 километра за 15 дни. Следва обиколка на Балканите, пак обиколка на България по цялата и периферия, после следват Азия, Австралия, Европа, Африка, Северна Америка. Не е бил единствено в Южна Америка, където е бил убит негов приятел пътешественик. Историите следват една след друга, и звучат сякаш са приказки от далечни светове. „Хората на всякъде са еднакви, колкото повече пътувам толкова повече добрина виждам по света. Най-щастливи са хората в най-бедните държави”.



Да си пътешественик не е лесна професия. Едвам се отърва от 4-та степен на малария в Африка, блъскан е от коли в Тайланд и Атланта, бил се е с маймуни, събуждал се е при крокодили. Но вярата му в бог и в добротата са го пазили от злини. „След месец по горите заприличвам на Маугли и всичко живо се страхува от мен” подхвърля с усмивка Володя.
На 42 годишна възраст поставя жена си пред дилемата „ Или ще се самоубия, или ще се пропия, или ще тръгна с велосипед към Австралия”. Оставяйки собствената си съпруга без много избор започва първото си голямо пътуване през Азия към Австралия и обратно. След това издава и първата си книга „До Австралия за един долар” .
Интересен човек е Володя и скромен. Седим и си пийваме бира, историите са безкрайни и все по–интересни. Замисляш се кое е най-важно в живота, това което ТРЯБВА да направиш или това което ИСКАШ. Володя е примерът за второто и въпреки, че пътят е труден, пълен с много лишения и премеждия, той гони мечтите си, като малко дете хвърчило и не иска да порасне. „Важното е да следваш мечтите си, независимо какви са те!”



Разделя ме се като стари приятели. Аз се качвам в хубавата си колата и се прибирам в уютният си дом, а той продължава по пътя на мечтите си с велосипед а домът му е целия свят. Мисля си ...”И аз искам някой ден да стана Гражданин на Света!”, а Володя казва.....”Важното е само да се решиш”.

Повече за него и неговите пътешествия:

www.volodiasorokin.com

4 коментара:

Evelina каза...

Super Blog Vladi!!!
I nameri nachin da turnesh edin Facebook Like buton ste e po lesno to build a tribe to follow your posts :)

Evelina каза...

Super Blog Vladi!!!
I nameri nachin da turnesh edin Facebook Like buton ste e po lesno to build a tribe to follow your posts :)

SKREJI каза...

хайде Евче, вече можеш да Лайкваш!

SKREJI каза...

Хубаво е когато срещнеш хора, които оставят някаква следа в живота ти, дори и след кратка среща. Още по-хубаво е, когато и те се сетят за теб... Днес се обади Володя за да ми честити Новата Година! Дано е по-добра и по-мъдра за всички ни и ни заведе на още по-интересни и вълнуващи места!